си говори за работа, дизайн и тухли-четворки

Archive for the ‘Печат’ Category

RFID карти: чие е задължението по обработка на снимките?

Monday, March 15th, 2010

Глупав въпрос, нали? Логично отговорът би бил: на този, на който са му платили да заснеме и/или обработи фотографиите. Е да, ама не… без значение за какво ще се използва една фотография – за печат на пропуск или като визуализация на продукт във фирмен сайт, брошура или каталог – проблемът с прехвърляне на отговорността между клиент и изпълнител (почти) винаги стои на дневен ред в България? Защо? Защото това е труд, за който никой не е свикнал да плаща… както не е свикнал да плаща и за фотографиите, които използва под мотото “снимка от Интернет”.

Цифровата фотография определено облекчи живота на обикновения потребител.  Искат ми снимка за пропуска за офис сградата? Нищо по-лесно от това, на снощния купон някой ме беше щракнал с телефона си, гаранция, че физиономията ми ще цъфне в профила му във Facebook.

Какво трябва да направите, за да успеете да нервирате човека, който ще печата въпросния пропуск и даже да го докарате до тих бяс?

1. Пропускате да махнете автоматичната дата и час, които се мъдрят под снимките ви.

Лошо няма, ако не се падат върху лицето или върху онази част от дрехите, която влиза в кадър след изрязването.

2. Давате снимка от фитнеса, лятната почивка на море или поредния запой

Обикновено за бадж и пропуск се иска (и се очаква) паспортна снимка. Бицепсите и новия бански няма да влязат в “кадър”,  а корекции на зачервен нос и сенки под очите всеки дизайнер прави… след уточняване на тарифата и начина на плащане :).

А, да… демонстрацията на пороците ви може да ви направи лоша услуга.

3. На снимката сте с каска, бомбе, перука или фередже.

Като изключим някои специфични професии (или религии), за които сигурно е допустимо да се снимате за пропуск с нещо на главата, обикновено у нас е задължително всички нейни елементи да се виждат добре. Да, точно като за лична карта и шофьорска книжка.

4. Изрязали сте част от снимка, на която сте с някой друг.

Вас може и да не ви притесняват нечия половин глава или крайче от ухо. Дали обаче собственикът на въпросните телесни части иска да фигурира върху вашия пропуск?

5. Категорично отказвате да наемете професионален фотограф, защото “дори и секретарката с офисната сапунерка може да нащрака персонала според изискванията ви”. В резултат нито едно от изискванията не е спазено.

Всеки се опитва да спести пари, това е разбираемо. Но когато се печатат пропуски на (примерно) 500 души и няма 5 еднакви снимки като размери, качество, разположение на човешката фигура и файлов формат… това не ви спестява пари. Обработката на изображения е труд, който се заплаща на някой.

В противен случай не се сърдете, ако на картата изглеждате така:

И един непрофесионален съвет как да постигнем достатъчно приемлив за целта резултат и сами

  1. Изберете едноцветна, празна стена (с подходящо осветление) в офиса  и снимайте всички на неин фон.
  2. Отбележете на стената (може примерно с цветни лепенки) “рамка”, в която да застава човека
  3. Изберете (с помощта на доброволец – модел) подходящото разстояние, от което да снимате и си го отбележете с черта на пода (пак с лепенка).
  4. Винаги карайте колегите си да застават в “рамката” на стената, а вие – на чертата. Снимайте с едни и същи настройки и ги сменяйте само при пормяна на условията (осветеност и т.н.)

Това е напълно достатъчно, за да ви бъдат благодарни, повярвайте ми! И изисква толкова малко усилия…

(В този пост са използвани единствено мои лични снимки и данни, подбрани с цел да демонстрират действителни ситуации с реални клиенти.  Умишлено съм пропуснала вариантите със сканирани снимки – емоциите, които предизвикват у мен тези спомени са прекалено силни…)