От 3 години съм щастлива притежателка и потребителка на LBook V3 – устройство за четене на електронни книги. Мъкна джаджата навсякъде с мен и чета във всеки подходящ момент. Като всяка електроника обаче и тези устройства могат да работят в определен температурен диапазон (от -20°C до 70°C температура на съхранение и от 0°C до 50°C работна температура).

И понеже едно от основните предимства на четците с екран “електронна хартия” е ниската енергийна консумация, поради което изобщо не се изключват – желателно е през зимата да се пренасят дори и в ръчната чанта опаковани в нещо топличко.

До сега винаги съм ползвала опаковъчна торбичка тип “пуканки” или качулка от шушляково яке, за да държа книжката на топло в раницата си. Честно казано – случвало ми се е и да сваля шала от врата си, за да съм сигурна, че рийдъра е надеждно защитен от студа. Вчера си купих шевна машина и понеже всяка зима се каня да сътворя някакво по-елегантно решение на проблема – първото, което уших, след като разучих инструкциите й за употреба беше точно едно такова топло калъфче.

Начинаеща шивачка съм и това е първото по-сложно нещо от подгъв на джинси, което правя, така че моля за снизхождение – има какво да се желае по качеството на шевовете ми. Поствам тази идея, защото е много лесна за изпълнение дори и от начинаещ.

Материалите

Използвала съм неупотребявана качулка на цип от отдавна изхвърлено яке, метално копче и парче кръгъл ластик, измъкнат от самата качулка. В гардероба ни има доста такива качулки (от грейки и якета) – повечето са доста неудобни и никога не сме ги ползвали. Шевната машина трябва да има възможност за шиене на по-дебели материали.

Имайте предвид, че поларът се разтяга много и трябва да режете (и после да шиете) много внимателно, за да не се изкриви.

Процесът

Не съм правила кройка, идеята как точно да отрежа качулката ми дойде докато я разглеждах и мерех. Реших да запазя пластмасовия цип на качулката и да го ползвам вместо завършващ подгъв на отвора за книжката. Калъфчето уших доста лесно и бързо – само 2 шева (един страничен и един на дъното) и зачистване на краищата (машината няма оверлок, но открих подходящ шев за това).

За капак на калъфчето използвах парче от качулката, като запазих декоративната кожа, с която е обшита, за да придаде малко по-завършен вид на изделието. Най-трудното за начинаещ шивач като мен се оказа прикрепването на капака към калъфчето – получи се доста дебело наслагване на плат и не посмях да мина още един декоративен тигел на гърба.

Вместо копче, за затваряне на капака може да се ползва и лента велкро. При мен качулката беше доста малка и не остана достатъчно плат за по-дълбоко прихлупване и зашиване на велкро-то.

Резултатът

Калъфчето е проектирано така, че електронната книга да може да влиза в него заедно със защитната си подвързия. Ако книжката ви няма защитна подвързия и бюджетът ви не позволява да си купите от скъпите оригинални калъфи – можете да “подарите” на книжката си собственоръчно ушит калъф… поне докато намерите нещо по-подходящо

Tags: електронна книга,защитен калъф,направи сам

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.